Потънало в мрака и скрито под черното си наметало, стои едно загадъчно същество. То не говори. Мълчи, а мисли за толкова много неща. Не споделя. В него живее частица от тъмнината на нощта. Върви по тихите улички и гледа към изоставените къщи и сякаш вижда красотата в тях и в изсъхналите дървета наоколо. Радва се на тишината и понякога се изолира от външния свят.
Това е дете. Едно малко момиченце с бледа кожа и светли, почти сиви очи. Който веднъж зърне неговата усмивка, ще я помни завинаги. Който срещне студения му поглед, не ще живее още дълго. Изгрее ли луната, малкото тайнствено същество започва да броди из улиците на големия град и да търси, а какво търси, до ден днешен, никой не знае.
Единственото, което е известно гласи, че това е дете на луната и който го приближи или се превръща в такова, или умира. Навсякъде се срещат тези малки, мрачни, но загадъчни индивиди. Дори под цветните дрехи и широката усмивка, може да се крие лунното дете.
Съб Авг 16, 2014 11:47 pm